Над 90 винарни представят продукцията си по време на Националния ден на виното в Кишинев, сред тях и българите от Тараклия

 (БТА)

Президентката на Молдова Мая Санду, която едва вчера се върна от срещата на върха на ЕС в Гранада, Испания, и вицепремиерът и министър на селското стопанства Владимир Боля официално откриха 22-рия Национален ден на виното - двудневен фестивал, провеждащ се в центъра на молдовската столица Кишинев и съпътстван от много музика, фолклорни изяви и изобилие от вино. Тази година той се провежда по мотото "Нашето вино покорява света".

Санду похвали молдовските винари, че се справят добре с трудната икономическа ситуация в Европа и света, а продукцията им е все по-търсена и все по-добре приемана. Тя посочи, че единственият възможен път за развитие за страната и нейната икономика е интеграцията в ЕС.

Министър Боля изтъкна добрата преориентация на молдовските винари през последните две десетилетия и производството на все повече вина - и бели, и червени, на световно ниво, за което говорят резултатите от много световни изложения.

В края на официалната церемония по откриването на събитието бяха раздадени награди на местни винопроизводители, отличени за постиженията си в различни сфери. Почетни грамоти получиха също посланикът на САЩ Кент Лоджстън и представителят на ЕС за Молдова Янис Мажейкс за подкрепата, оказвана на страната.

Представител на най-голямата молдовска търговска банка - "Молдова агроинд банк" (Moldova Agroindbank – MAIB) посочи, че за последната година банката е отпуснала близо половината от всички кредити за земеделски производители в страната, като по-голямата част от тях са били предназначени за винопроизводители.

В рамките на фестивала, организиран в самия център на Кишинев, до триумфалната арка, с каквато могат да се похвалят още Париж, Рим, Букурещ и Скопие, 94 местни производители на вина и брендита представят продукцията си.

Срещу скромната сума от 250 молдовски леи (25 лева) посетителят на събитието получава пропуск, даващ му възможност да дегустира 12 вина, предлагани на щандовете, разпънати на булевард "Свети Стефан Велики". Молдовският владетел от 15-и век наблюдава случващото се от паметника си в началото на булеварда.

Пропускът важи и за двата дни на фестивала, изборът какво да бъде дегустирано е напълно свободен, а колко ще бъде пълна чашата зависи от ръката и волята на човека зад щанда. Посетителите се тълпят основно пред шатрите на големите и по-добре познати производители, но и по-малките успяват да привлекат погледа.

Пратеникът на БТА се спря за по-дълго пред щанда на винарна "Тараклия". Идваща от територия в южната част на Молдова, населена с етнически българи, винарната предлага бели, червени и розе сухи и сладки вина от сортовете каберне, мерло, пино ноар, шардоне, совиньон блан и др., както и силното и сладко десертно вино кагор. Основана още пред 1955 г., винарната разполага с над 180 хектара собствени лозя, а продукцията й се изнася в Румъния, Чехия, Словакия, Китай и други страни. Изнасяла е и за България, но сега това е преустановено.

Българи са заселени в района на Тараклия, Бесарабия, в началото на 19-и век след поредната руско-турска война, в която Руската империя завоюва тези територии от Османската империя и решава да ги насели с православни християни, за да промени облика им, доминиран от етноси с мюсюлманска вяра като татари, черкези, гагаузи и др. И до днес тараклийските българи пазят езика на дедите си, а през последните десетилетия българската държава предприема стъпки, за да им помогне да се запазят като етническа група. В Молдова те са официално признати като национално малцинство.

Към момента в Молдова функционират близо 100 винарски изби, които произвеждат разнообразни видове вина - бели, червени и розе, от чисти сортове и купажи, от чуждестранни и местни сортове, както и коняци.

Сред местните доминират вариантите на стария сорт фетяска - алба и нягра, за които се твърди заедно със сорта рара нягра, че са познати още от античността, по-новия естествен хибрид фетяска регала, както и култивираните в ново време легенда (на основата на траминера), виорика (комбинация от червен мускат и френски сибел), кодринши (хибрид от каберне и рара нягра) и ритон (селектирано от вийар блан и ризлинг).

Сред чуждестранните преобладават френските сортове - каберне, мерло, пино ноар, малбек, мускат, алиготе и др., както и кавказките саперави и ркацители.

Страната е разделена на три винени региона - Кодру (централен), Щефан Вода (югоизточен) и Валул луи Траян (Траянов вал - югозападен), както и специализирания в производството на бренди и обхващащ цялата територия на страната Дивин. Общата площ на лозята надхвърля 150 хиляди хектара, а годишните добиви - 600 хиляди тона грозде, от които се произвеждат около 2 милиона хектолитра вино. По този показател Молдова е 11-а в Европа.

Европейските сортове заемат близо 70 на сто от лозята в Молдова, а местните и кавказките сортове си поделят останалите 30.

Молдова е световен лидер по лозя на глава от населението - те заемат 7 на сто от обработваемите площи в страната и 4 на сто от цялата й територия. Износът на вино носи на страната около една четвърт от приходите й в чужда валута.

Най-големите винарски изби в страната са "Милещи Мичи" (Milestii Mici), "Крикова" (Cricova) и "Пуркар" (Purcari). Последната е листвана на фондовата борса в Букурещ от 2018 г., а собственикът й Виктор Бостан не крие амбициите си да я превърне в най-голямата в Централна и Източна Европа. През октомври 2022 г. тя купи 76 процента от капитала на българската винарна Angel's Estate от групата "Градус".

Сред производителите на брендита и коняци в Молдова се открояват "Квинт" (Kvint) и "Бърза алба" (Barsa Alba - Белият щъркел), чиито продукти редовно печелят награди от световни изложения и конкурси.

/СС, ЦМ/

 Link:  https://www.bta.bg/bg/news/economy/539406-nad-90-vinarni-predstavyat-produktsiyata-si-po-vreme-na-natsionalniya-den-na-vin